Гробницата в Кърджали

Вече няколко месеца тече реставрацията на църквата "Св. Йоан Продром" в Кърджали. С оглед на строителството трябва да се вдигне оригиналната настилка в притвора на храма. И изведнъж пред смаяните погледи на археолозите започват да се появяват масивните каменни плочи на древни саркофази.
Този достоен за "Дискавъри" сюжет трудно може да бъде забравен от очевидците. Особено когато се откри внушителната гробница в югозападния ъгъл на притвора. Интуицията подсказа на археолозите, че към нея трябва да се подходи внимателно. Бяха осигурени най-добрите в България химици-консерватори и специалисти по старинен текстил. И усилията бяха възнаградени, когато след вдигането на покривната плоча във вътрешността на камерата проблеснаха невероятни златовезани дрехи. Последва 12-часова операция, при която тъканите бяха документирани детайлно върху тялото на погребания, вдигнати прецизно и транспортирани в лаборатория. След тригодишната консервация те вече са готови за експониране в музей.
Оказа се, че в гробницата се съхраняват мощите на високопоставен епископ от XIII-XIV в. Това е времето, когато западният притвор на храма е преграден, а от север на църквата е изграден нов тържествен вход. Старото преддверие е превърнато в крипта за заслужили духовници епископи на областта Ахридос и монаси. Не случайно гробниците са иззидани много добре от камък и тухли, застлани с каменни или тухлени плочи и покрити с масивни плочи. В случая с епископа камерата бе оформена като легло с иззидана възглавничка за главата. Известно е, че архиереите се полагат в гробовете в седнало или полуседнало положение.
Но по-важно беше друго. Създалият се във вътрешността микроклимат и отличната работа на специалистите позволи одеждите на епископа да се съхранят максимално добре. Оказа се, че той е положен в пълно литургично одеяние и в поза, имитираща богослужение. Вероятно на гърдите е имало и книга, вдигната в момента преди затварянето с плочата.
Практически в една или друга степен бяха запазени всички одежди, които един епископ носи по време на богослужение. Всички те са от коприна и извезани с прекрасни орнаменти от златна сърма, дейност, смятана за гордостта на Византия и по-специално, на столицата Константинопол. До-късно време те са били забранени за износ от империята или това е ставало с нарочна заповед на императора.
Особено важен е големият копринен кръст от омофора - широка лента от текстил, която при литургия носят единствено епископите. След дългата реставрация другата церемониална лента, епитрахилът, достигна дължина от 68 см. За разлика от първата, тя е задължителна за службата на всеки свещеник. В нашия случай епитрахилът е извезан с красиви геометрични и растителни орнаменти. Същото може да се каже и за необходимите в литургията наръкавници и набедреници. Върху единия от тях бе оцеляло прекрасно изображение на Божията майка с надпис на гръцки език.
Откритите в епископската гробница одежди се датират в края на XII - началото на XIV в. и са уникална ценност със световно значение. Те са били толкова скъпи за времето си, че поради износване задната част на епитрахила е била кърпена многократно, може би в продължение на цяло столетие. Накрая той все пак е бил сложен в гроба на този, очевидно твърде популярен някога духовник.