Находището край с.Байлово

Скално-изсечения паметник (светилище) при с. Байлово е създадено в малък бигорен масив, разположен по долината на река Смолска с образувани в него четири плитки пещери. Те са известни на местното население като Калугерските или Манастирските и са разположени на височина от 5 до 15 метра над местния ерозионен базис. По стените на две от тях са открити специфични знаци изработени в меката скала, а в третата има следи от обработване до получаването на затворен обем с паралелепипедна форма, отворен в южна посока. От нея по права линия има визуална връзка с изкуствено обработена наблюдателна площадка в наи-високата точка на бигорния масив . Тя представлява релефно вдълбаване, по две от срещуположните стени на което има траншеи с трапецовиден профил, ориентирани в равнината на главния небесен меридиан (посоката север - юг). Отворите на кухините и на петте външни скални откоса са с южно изложение, като по тях са открити врязани същите по форма и големина знаци Поради сходството на изображенията с вида на различните фази на Луната, те бяха наречени "лунни" още в началния етап на изследванията.
Фиг.2 Ситуационно кроки на находищата на лунни изображения в пещерите и скалните откоси край р.Смолска, Байлово.
В скално-изсечения паметник досега са регистрирани 240 изображения, от които 126 са контурни, 37 са вкопани и 77 са барелефни. Техните размери са различни, като диаметрите им варират в границите от 24 до 88 см. В няколко поредни публикации [1, 2, 3] сме привели достатъчно доказателства, че затворените полуокръжности (19% от общия брой изображения), които са изпълнени с трите вида техники - контурни, вкопани и барелефни, представляват наистина изображения на Луната в различните й фази (Сравнителната таблица на изображенията върху скалните откоси показват изключително добро съвпадение с разпределението на естествените лунни фази на реалната Луна върху небесната сфера Освен това, процентните съотношения на знаците за различните фази спрямо общия брой изображения в рамките на светилището са пропорционални на видимите лунни фази през тъмната част на денонощието, съпоставени за интервал от един синодичен месец
Фиг.3 Фотография на лунни изображения изпълнени с врязани различни по форма и големина скални знаци.
Повечето от елементите на скално - изсечения паметник край с. Байлово съвпадат с основните характеристики на тези паметници, систематизирани от нас в [4]. Този паметник може да се отнесе към скалните светилища, които са се почитали в по-голям регион, функционирали са непрекъснато и са били отдалечени от по-големи селища. Системните наблюдения на Луната са били съхранявани чрез скални изображения, служещи едновременно и за поклонение. Нещо повече, последователните изменения на лунния диск са свързани в групи от знаци, представляващи графични регистрации на определени интервали от време. Разчетените записи показват периоди, свързани с времетраенето на отделни климатични сезони, вегетационни цикли, времето между отделни култови празници и др [5]. Това показва, че записите на продължителни времеви интервали осъществени след системни и целенасочени наблюдения на видимото движение на Луната и промяната на нейните фази са извършвани за много дълъг период от време. Най-вероятно минималните хронологични граници на съществуване са в рамките на 350 години. Използването на трите вида техники на изпълнение показва по-скоро не три различни етапа от експлоатацията на обекта, а наличието на три вида, различни по семантика синхронно обозначавани записи. Макар, че те могат да бъдат свързани със стопанска, култова и религиозна дейност или с регистриране на обществено значими събития, които протичат паралелно във времето, тяхното дешифриране днес е почти невъзможно, поради липсата на знаци за началната и крайна епоха на записите.
Фиг.4 Сравнителна таблица на изображенията и вида на последователните фази на луната върху небесната сфера. Отгоре надолу: вкопани, барелефни и контурни, реални фази на Луната.
В по-късна епоха, пещера №2961 е била преизползвана, като по нейните стени, направо върху лунните изображения е бил нанесен фриз от монохромна живопис, изпълнен с прилепно гуано. Рисунките и знаците са нанесени върху стените на пещерата главно върху северозападната стена на входа, последователно през противоположната стена и върху югоизточната стена. Масивни калцитни натечни образувания покриват част от рисунките по протежение на 16 метра от стената на югоизточния сектор. Малка част от знаците са били нарисувани с лилава минерална боя. На илюстрацията (виж пак Фиг. 6), последните са представени с неизпълнени контури, а тяхната форма и размери показват, че това най-вероятно са отпечатъци от пръстите на човешка ръка.
Фиг.5 Процентни съотношения на знаците за различните фази на Луната, спрямо общият им брой в светилището, съпоставени с видимите лунни фази за един синодичен месец.
При изследванията на фриза от монохромна живопис с методите на археоастрономията бе прието, че те са нарисувани едновременно и са свързани помежду си по смисъл [6]. Пак там е изложен метода за декодиране на записите от съчетания на линейни и геометрични символи в унарна непозиционна бройна система. Символичния знак - антропоморфното Слънце с две концентрични окръжности и радиално излизащи лъчи от вътрешния кръг, в който е вписано човешко лице (Фиг. 7) - се интерпретира като позиция на Слънцето в точката на пролетно равноденствие върху еклиптиката. Някои от кръстовидните знаци участващи в записите на времеви интервали, са определени като обозначения за първите предутринни появи на звездите, наречени хелиакални изгреви. Шахматния модел в три реда е разчетен като поредица от тъмни и светли квадратчета, всяка двойка от които отговаря на едно денонощие (Фиг. 8). Установено е, че записът трябва да се декодира в посока отдясно наляво, като за начало се приема шахматния модел, разположен непосредствено до североизточния край на пещерния вход. Този ден се приема за начало на календарната година и е свързан с преминаването на Слънцето през точката на зимно слънцестоене.
Фиг.6 Фриз от пиктограми, концептуални и числови идеограми в пещера 2961 край с. Байлово.
Следващите астрономически значими явления са хелиакалните изгреви на звезди - Бетелгейзе и Антарес - преди пролетното равноденствие отбелязано с антропоморфното Слънце. Между останалите пещерни рисунки са определени хелиакалните изгреви на Сириус и Алдебаран, като първата поява на Сириус е отбелязана особено - чрез вписването на знака в кръг, което може са се свърже със силното трептене на звездния образ в нощното небе. Това е оптично явления, свързано със силните турбулентни движения и запрашаване на атмосферата през летните месеци. Датирането на календара се отнася към 3500 г. пр. н. е., като възстановката на хелиакалните изгреви и екстремните точки на изгрев на Слънцето в рамките на тропическата слънчева година е направена чрез компютърната програма SkyMap Pro 6.
Фиг.7 Символичния знак наречен "антропоморфно Слънце".
Унищожаването на част от рисунките и знаците от иманяри, както и покриването на други с мощна калцитна кора не дават възможност да се установи продължителността на годината. Петте циклично повтарящи се астрономически значими събития правят обаче този календар годен за многократно използване. Чрез подобна дешифровка се предоставя възможност да се определи колко и кои са различните празници и ритуали през годината, кога и как са празнувани те. Те са представени чрез пиктограми, по които могат да се идентифицират дори и главните персонажи, участващи в празненствата. Общо могат да се посочат празникът на зимния лов, настъпването на пролетното равноденствие, мистерията с итифалическата сцена и други. В по-късни изследвания [8], се правят допълнителни корекции в интерпретацията, като при това е разчетен фрагмент от фриза, който е в границите между зимното слънцестоене и пролетното равноденствие, или от 21 декември до 22 март по съвременния Григориански календар. Стига се до извода, че продължителността на годината е 365 дни, разпределена на интервали време покриващи климатичните сезони зима, пролет, лято и есен. В различните празници са взимат участие адоранти, съпроводени от букраний и знаци, символизиращи инсигниите на властта Групирането на дните във времевите записи следва тенденция към формиране на 5-дневни седмици, като тези времеви интервали все още не са обособени в месеци.