Харман кая

От документираните досега скално-изсечени светилища в Родопите най-импозантно е Харман кая, намиращо се в района на с. Долна Чобанка, Момчилградско. Обектът е регистриран преди повече от 60 години (Миков 1941). Светилището се е развило на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 м. Пред нея по повърхността на терена е най-голямото струпване на керамични фрагменти, най-ранното от които се отнася към късноенеолитната епоха, а най-късното е от 1-2 в. сл. Хр. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 м, със следи от обработка.
Платото, увенчано със скали, в които е пещерата, доминира над околността и е естествено укрепено. Вътрешното свещено пространство обхваща скалистия връх с пещерата. В него се е влизало през процеп между скалите, допълнително обработен като вход, затварян с врата, чийто праг и жлебове личат в скалите. Във външното свещено пространство са разположени изсечените в скалите площадки, определени и като като места за наблюдения на слънцето, основите на помещения, стълби, жертвени ями, олтари, басейни (вероятно за пречиствания). Личат и издълбаните в хоризонталните скали легла за дървени конструкции (помещения, навеси ?). Дъждовната вода е извеждана извън помещенията чрез улеи, врязани в хоризонталните скали. В това външно свещено пространство се извисяват скали с издълбани в тях трапецовидни ниши и жертвоприносителни олтари. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки с диаметър 10 и 15 м (Фол, В. 2000; 2003). Първата площадка, означена като североизточна, е с овална форма, наклонена е леко на север. Чрез изсичане са оформени 6 концентрични полукръга с разстояние един от друг от 0.3 до 1.4 м, чиито диаметър, естествено, непрекъснато се удължава. В скалата, в западния край на площадката, е издълбан трон, който е обърнат на изток-североизток. Втората площадка е с почти кръгла форма, с 11 концентрични полукръга, с лек наклон на юг. В северния край на тази площадка също е издълбан трон, обърнат на североизток.
Според откривателя на светилището проф. В. Миков, в подножението на Харман кая личат останките на "най-големия тракийски град", в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според автора, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между 6 и 1 в. пр. Хр.
В близост до култовото място, в скалния склон над реката, е издълбана гробница. Засега няма данни, че култовият комплекс Харман кая е функционирал и през Средновековието, за разлика от други скално-изсечени култови обекти.
Археоастрономическите проучвания на двете изсечени в скалите площадки, едната от които кръгла, сочат, че те най-вероятно са служели за измерване на годишния цикъл и за установяване на лятното и зимно слънцестоене. Изследванията показват, че скалният мегакомплекс, предназначен за такива наблюдения на слънцето, е бил създаден около 2000 г. пр. Хр. (Стоев, А. и други 2003).

Описание
Скално-изсеченият паметник (СИП) "Харман кая" е разположен в едноименната местност, отстояща на 2 км североизточно от махала Гъсак на с. Биволяне, Община Момчилград, и на 2,5 км източно от с. Долна Чобанка, Община Момчилград. Скално - изсеченият комплекс се е развил около малка естествена пещера (Миков, 1941). Срещу входа на пещерата е намерена керамика от енеолита, а от двете й страни са изсечени трапецовидни ниши. До този момент паметникът не е проучван с помощта на системни археологически и геофизически методи. Информация за него дават в свои публикации: Радунчева (1990), Николчовска, Тодорова и Шукерова (1996) и Фол В. (2000).
Местността "Харман кая" представлява скален масив с червеникав оттенък, доминиращ релефно в околността, изграден от риолити и вулканичен туф. Отвесните стени на югозападния, южния и източния склон се издигат над местния ерозионен базис с над 50 - 80 м. От връхните части на скалния масив се открива отличен изглед към линията на далечния източен и западен хоризонт. В различни участъци от скално-изсечения комплекс се виждат добре очертаните стени на няколко помещения и малки кръгли и правоъгълни водоеми. Доминиращо положение в общия план заемат две добре подравнени скални площадки - Първа (североизточна) с лек наклон на север (средно 16grad) и Втора (югозападна), с лек наклон на юг (средно 28grad). Първата площадка има среден диаметър около10 m, а Втората - около 15 m. Всъщност, именно заради тях, обектът носи името "Харман кая", т. е. местността на каменните хармани. Върху площадките са изсечени концентрични полукръгове с разстояние между техните контурни линии от 0,30 m до 1,40 m. Диаметрите на полукръговете лежат в равнината на главния меридиан и са прогресивно намаляващи: за Първата площадка - 6 броя в посока север, за Втората - 11 броя в посока юг. Полукръговете и на двете равни площадки са пресечени от врязани в скалата естествени линии.

Заключение
Изследванията показват, че част от автохтонната релефна структура на обекта е била използвана за позиционни астрономически наблюдения на Слънцето по време на неговите слънцестояния, по методите на векторно-хоризонталната астрономия. Наблюденията на Слънцето от североизточната, изкуствено заравнена площадка на скалния комплекс са се извършвали в периода около 2000 г. пр. н. е. Има основание да се предполага, че тези наблюдения са били включвани в ритуалните практики по това време, когато култът към Бога - Слънце е бил широко разпространен и всички свещенодействия върху високата скала вероятно са били осъзнавани като космоструктуриране: действия, преодоляващи хаоса и осигуряващи плодородие.