Каразура

Учени от Института за праисторическа археология изследваха заедно с техни колеги от Българската академия на науките едно значимо поселение в Северна Тракия.
Местността се намира на южните склонове на планината Средна гора, на около 50 км североизточно от Пловдив, близо до градчето Чирпан. В древни времена то е било станция върху най-краткия (тъй като е диагонален) път между Европа и Близкия Изток.
Като "римски военен път" той е свързвал значимите антични градове Сингидунум (Белград), Сердика (София) и Адрианополис (Одрин) със столицата на Източно-римската империя Константинопол, по-късната Византия и днешния Истанбул на Босфора.
До ден днешен този път (Е75 и Е80) изпълнява важна функция в Европейското транзитно движение.
Още в края на ранната каменна ера (около 5000 пр.н.е.) започва заселването на тази местност, която, благодарение на своите природни дадености като плодородни почви, големи количества минерална вода и средиземноморски климат, е предлагала идеални условия за живот.
Селището е продължило да съществува през периода от почти 6000 години без прекъсване до XIII в.от н.е. Местоположението на пътя определя неговата променлива история. Най-различни пътници, легиони, завоеватели, кръстоносци, търговци, разбойници и все нови и нови заселници търсели богатата местност. Постоянно разрушаване и възстановяване определят поради тези обстоятелства картината на заселването.
Отдавна местността е събудила интереса на археологическата наука, но едва от 1981 г. на това място се провеждат немско-български археологически разкопки и изследвания. Сега учените подготвят множество монографии към резултатите от изследванията си.