Странджанските села

Звездец

Село Звездец (старо Гьоктепе - "звезден връх") с 843 жители заема централно място в Странджа. В околностите му са открити множество мегалитни и тракийски надгробни паметници (долмени), говорещи за неговото важно място и в древността. Към средата на ХІХ в. Звездец е бил голям скотовъден център, в който се гледали голям брой овце и козите (около 40000 - 50000). Счита се, че към края на 18-ти - началото на 19-ти век, когато селото е опустошено от кърджалийско нашествие, е заровено значително съкровище от сребърни турски монети (понастоящем запазено в Бургаския археологически музей). В Звездец се е намирало и най-старото училище в Странджа, създадено още през първата четвърт на 19-ти век. По време на Преображенското въстание Звездец е бил център на революционен участък, поради което през 1903 год. селото е опожарено, а част от населението се изселва. В близост до Звездец е и Петрова нива - историческа местност, свързана с Преображенското въстание.

ГРАМАТИКОВО

Разположено е на 34 км южно от Царево, на 314 м надморска височина и има 1000 жители. Граматиковското рудно поле е било експлоатирано още в дълбока древност. Известни са повече от 100 стари рудни разработки и изобилни следи от затворен металургичен цикъл. За произхода на името на селото има няколко хипотези, свързващи го с дейността на книжовници и манастири в Странджа. Голям интерес предизвика открития чрез чудно съновидение манастир "Света Троица", затрупан от вековна гора в Малката Котвина. Най-старата граматиковска църква - "Св.40 мъченици" датира от кр. на ХVІІІ в. Тя е опожарена от черкезите през 1877 г. Възстановяването й става след Освобождението. По-късно е изградена каменна камбанария-мемориал с паметна черна мраморна плоча , на която са изписани имената на загиналите в Балканската и Първата световна война. В Граматиково още в началото на ХІХ в. е имало килийно училище. От 1936 г. селото е седалище на лесничейство, в което са работили много изтъкнати български лесовъди. По поречието на Велека се правят опити эа интродукция на ценни за стопанството видове - евкалипт,шест вида бамбук.

ГОЛЯМО БУКОВО

Основано преди повече от 150 години от преселници, принадлежали към тронската етнографска група. Разположено е край бреговете на р. Факийска в землище с красива природа и следи от различни цивилизации.
МАНАСТИРЪТ "ЖИВОПРИЕМНИЙ ИЗТОЧНИК" източно от селото е единственият оцелял манастир в Странджа. Той е построен през 1887 г. , като мястото му е определено от Коста Янов от Голямо Буково по описание, получено свише. Преданието разказва, че след като бива изцелен от водите на намерения на това място извор, Янов дава обет да построи манастир. Според легендата, а и според историците, на мястото на днешния манастир и преди е съществувал манастир, който на свой ред е бил изграден върху древно светилище. Има предположения, че тук се е намирал Парорийският манастир на Григорий Синаит и школата на исихастите. През 1903 г. манастирът се превърнал в най-богатият земевладелец в този край на Странджа благодарение на предприемчивостта на монаха Гайа, който разменил манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя на изселващи се турци. Манастирът укрепнал дотолкова, че построил много стопански постройки, воденици по Бялата река и двуетажен каменен метох, който за съжаление понастоящем се намира в окаяно състояние. Всъщност, към 1990 г. в такова състояние се намира целият манастирски комплекс. Макар да е обявен за паметник на културата / 1954 г./ , от него остават само жалки руини, някои от които практични селяни превръщат в свинарници. През последните няколко години манастирът се съвзема за нов живот. Върху старите основи отново е издигната църквата. Това става благодарение на неуморната работа на Йеромонах Евтимий, превърнал възстановяването на обителта в своя лична мисия . Отново поклонници от цялата околност посещават манастира, а на храмовия празник "Живоприемний източник" / на Светли петък/ пред извора се извива дълга опашка хора, които пият вода и се поръсват за здраве.