с.Кабиле

Тракийският царски град Кабиле е разположен на плато, увенчано със скалист акропол, който е и светилище-обсерватория (вж. по-долу). По някои наблюдения, на акропола-светилище са разкрити скален "релеф на Кибела", основи на обществена сграда и две правоъгълни помещения, най-вероятно с култов характер (Велков 1982а; 1986: 7; Найденова 1982). Името на селището произхожда от Кибела (по Велков 1982: 14). По-късният топоним на селището е Dampolis/Diampolis като коруптела на Diospolis (Velkov 1977: 130-131). Изказана е хипотезата (Фол 1994: 219-224), че Diospolis, т.е. "град на Зевс", е превод-означение на почитането на върховен мъжки бог, който най-вероятно е Сабазий, заради възможната етимология Kab-/Sab- в корена на името Cabyle. Втората съставка на топонима -yle дава възможност за тълкуване "свещена дъбрава", т.е. името Cabyle да означава "свещена дърбава на Сабо", на Сабазий. Това тълкуване се подкрепя от скално-изсеченото светилище на върха, функционирало през 2-1 хил. пр. Хр.

Селището е възникнало около светилището в края на 2 хил. пр. Хр. Платото е разположено на завоя на р. Тунджа на юг към Едирне (дн. Турция) и доминира над равнината. Откритата керамика от 10-6 в. пр. Хр. доказва, че селището е съществувало и през ранножелязната епоха. През всички времена Кабиле е възлов пункт на пътя от Айнос (дн. Енез) при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на р. Дунав, както и на диагоналното трасе от Бизантион през Сердика (София) - Найсос (Ниш) към средното течение на р. Дунав (Фол 1982). Това местоположение предопределя съдбата на селището векове наред. Археологическият материал показва, че през 5-4 в. пр. Хр. градът е поддържал важни търговски връзки с елинските градове по Егейското и Черноморското крайбрежие.

Градът е превзет от Филип ІІ през 342/341 г. пр. Хр. и в него е настанен военен гарнизон. През елинизма градът е изграден по архитектурните принципи на епохата с добре оформена агора, а от открит надпис в гр. Севтополис (IGBulg III 2, 1731), столицата на одриския владетел Севт ІІІ, се разбира, че в Кабиле е имало храм на Артемида Фосфорос и светилище на Аполон (Найденова 1982). В края на 4-началото на 3 в. пр. Хр. Кабиле е столица на одриския парадинаст Спарток, споменат в надписа от Севтополис. Той е известен и от собствени монети, сечени през първата четвърт на 3 в. пр. Хр. По време на келтското нашествие царската власт в Кабиле е заменена с градско управление. През периода 3-2 в. градът е голям икономически и търговски център, който поддържа връзки с Мала Азия и с градовете от крайбрежията.

Градът е превзет и разрушен от Марк Теренций Варон Лукул през 72 г. пр. Хр. - консул в Тракия през 73 г. и проконсул през 72-71 г. пр. Хр. в Македония. Той предприема двугодишен поход в Тракия като наказателна акция заради участието на траките като съюзници на Митридат VІ Евпатор срещу Рим.
През 1 в. пр. Хр. - 1 в. сл. Хр. градът е седалище на две римски кохорти и постепенно запада, но през 2-3 в. се превръща в най-важния военен римски лагер в провинция Тракия. Това е и времето, когато Кабиле процъфтява като кръстопътен център.

Християнството прониква в града още през 4 в. Открита е монументална трикорабна базилика с мозаечни подове, преустроена през 5 в., както и по-малка базилика в очертанията на военния лагер с баптистерий. През 377 г. край града се води битка между вестготите и римските войски. Нашествията на варварите принуждава населението да се настани зад стените на военния лагер. Кабиле е разрушен от аварите през 583 г. През 7-8 в. и през Средновековието на територията на незначителното вече селище живее малобройно население. Топонимът се запазва до днес като название на селото, което се намира в непосредствена близост до древния град.