Малко Търново

В археологически и културен аспект, Странджа планина е слабо проучена територия. Само до преди 10-15 години на този край се е гледало като на периферен район. Малцина са учените, които са били допускани в тази погранична територия, да извършват някои изследвания и теренни проучвания, базирайки се на случайни находки.
За първи път, основоположниците на българската археология, братята Херман и Карел Шкорпил, в своите съчинения запознават научната общестеност с редица паметници, разположени в тази част на България. Особено внимание заслужават публикациите им върху магалитните паметници . За мегалитната култура в Странджа е писал и Васил Миков , като в някои негови съобщения намираме информация и за енеолитната култура в тази край.
Голям принос в проучванията на Странджа планина внася главният труд на Георги п.Аянов "Малко Търново и неговата покрайнина", както и монографията му "Странджа", които имат интердисциплинарен характер. В изчерпателното изследване "Малко Търново", авторът дава подробно описание на редица обекти от околността на града и обръща специално внимание на разработването на метални залежи тук още от дълбока древност. Аянов посвещава отделна монография на пътната мрежа в Странджа през античността, средновековието и времето на османското владичество .
Малко по-късно, през есента на 1958 г. проф. Велизар Велков прави спасителни разкопки в Малко Търново. В студията, посветена на тези разкопки, Велков дава много богата библиография на изследванията на рударството в този край . Авторът публикува сведения за откритите няколко металургични пещи, привежда значителен датировъчен материал и локализира тук античния град Зюида, съществувал през римската и късноримската епоха. Авторът смята, че откритият металургичен квартал до Малко Търново стои в най-тясна връзка с разположения тук античен град. Земите около него са били населявани от тракийскто племе асти. В произхождащите от този район гръцки надписи се споменават освободено роби, административни и други длъжностни лица, религиозни сдружения и др. Споменатите в надписите тракийски имена и широко разпространение на тракийските култове, както и наличието на типични тракийски паметници в непосредствената околност на М. Търново, като могили, крепости и др., подчертават тракийския характер на този град. След тези разкопки, проф. Велков заключава, че околността на град Малко Търново е бил важен рударски център за Странджа планина.
Този извод е подкрепен десетилетия по-късно с монографията на Г.К. Георгиев - "Полезните изкопаеми от времето на траките" , изследваща разпространението на металните полезни изкопаеми и развитието на металодобива и металообработването по тракийските земи. Според него Бургаско-Странджанския руден район е един от забележителните меднорудни райони не само в България и Балканския п-в, но и в Европа. Само в Бургаския руден подрайон са открити над 250 рудни жили. Металургичният квартал при Малко Търново е бил построен върху мраморен терен и е представлявал система от етруски или кипърски пещи, разположени в каменни помещения. При направени изследвания около Странджанския район и наличието на купища шлаки, се установява, че времето м/у I хил.пр.Хр. до края на I хил. н.е. в Бургаско-Странджанския район са съществували стотици пещи за добив на мед (обр1). Целият район е бил значителна област на древната цветна металургия или извода на Георгиев е, че Странджа е рудната планина на траките .
През 1973 г. Бургаският окръжен музей извършва спасителни разкопки на надгробна могила в местността "Тагарово" на 2 км. югоизточно от М. Търново. Открито е погребение чрез трупоизгаряне, като останките са били поставени в камбановидна глинена урна, изработена на ръка. Заедно с фрагментите от урната е открит и бронзов пръстен -печат, поставен по всяка вероятност като погребален инвентар (обр.2). Авторът на известието - Иван Карайотов определя датировката на погребението към края на IV - началото на III в.пр.Хр. Според него, няма съмнение, че освен за украшение, бронзовият пръстен е бил употребяван и като печат. Големият диаметър на елипсовидната му плочка (26мм -13,5 x 21 мм.), както и хубавия дълбокия релеф с изобразен на него крилат Ерос, коленичил пред тропайон , позволяват на Карайотов да смята, че вероятно е бил на човек, притежаващ металодобивна и металообработваща работилница, който е използвал като пръстен-печат при своите търговски работи. В заключение казва, че тези материали от богатия на руди Малкотърновски район, датиращи от предримско време, както и близките тракийски крепости, долмени и др., говорят за още по-стари традиции на месната металургия.
Тези разкопки дават тласък за нови проучвания и през 70 те години на миналия век, са проведени три комплексни спелеологически експедиции - "Странджа - 1975, 76 и 77 ", организирани от Научен експедиционен клуб - София, Студентски пещерен клуб "Академик", Пещерен клуб "Странджа" - Бургас и Окръжен исторически музей - Бургас. В тях участват археолози, биолози, геолози, етнографи. Тогава са проучени 64 пещери в този район, като в част от тях са открити археологически материали, в други - доказателства за извършване на религиозни обреди и ритуали, а трети са били свързани с добив на метали. Интересно е, че най-богатата на археологически артефакти се оказала "Братановата пещера", намираща се на 9 км. северозападно от гр. М. Търново. Откритите тук образци са с различна датировка - от края на раннобронзовата епоха, през къснобронзовата и РЖ. Най-многобройни били находките от периода V-III в.пр.Хр. - фрагменти от урни, с преобладаваща 'сива' тракийска керамика, работена на колело. Материаите от този период се допълват и от откритите в една от залите на пещерата 9 бронзови монети-тетроболи на Филип II Македонски (353-336 г.пр.Хр.) и неговия син Александър III Велики (336-323 г.пр.Хр).
Заключенията от археологическите наблюдения, извършени от трите последователни експедиции 'Странджа - 75,76,77' позволяват да се говори за пещерни поселения от бронзовата епоха в Странджа планина. Резултатите от изследванията показват първостепенната роля на рудодобива за икономическото развитие на района през всички изброени епохи .
От направения до тук преглед ясно се вижда, че всички автори единодушно определят Странджа планина и по-специално района около М.Търново като важен металодобивен и металообработващ център още от II хил.пр.Хр.