Таримската котловина пази тайната

В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че древните българи са населявали района на планината Имеон (дн. Памир и Хиндокуш), Таримската котловина и планинската верига Тян Шан. Там преди 4000 - 6000 хиляди години, се е развила една от най-древните земеделски цивилизации на Изтока. Авторитетният немски учен Фердинанд фон Рихтховен (1833-1905) потвърждава, че Таримската котловина и Памирско-Хиндокушкият масив са "люлка на първата човешка цивилизация". В книгата си "Пътят на България" (1936 г.) Димитър Съсълов изказва становище, че древната прародина на българите се намира в Таримската котловина, между Северен Тибет, Тян Шан и пустинята Гоби. Потвърждение на факта, че българите са населявали тези места, има и в редица древни документи: индийския епос "Махабхарта" (VII - X век пр.н.е.); "Анонимен латински хронограф" (354г); арменската география "Ашхарацуйц" (VII век); трудовете византийския историк Михаил Сирийски и др.
Едва преди няколко години изследователи като Хартвин Хаусдорф и Петер Краса, оповестиха пред световната общественост, че в северен Китай, и най-вече в провинция Шансу, са открити над 100 пирамиди, в сравнение с които Хеопсовата пирамида в Египет изглежда скромна. Повечето от тях имат на върха си площадки с храмове на слънчевия култ. Някои са с куполообразна форма, а най-голямата, известна като Бялата пирамида, е с височина 305 метра и с широчина на основата 487 метра. Китайските учени проф. Чи Пенлао и д-р У Тоуай провеждат изследване на пирамидите и картографират местността. Пак в този район, близо до мъртвите градове Лулан и Ния, китайски и уйгурски археолози през 1980 г. откриват над 120 отлично запазени мумии. Американският учен Виктор Маир определя възрастта им между 3200 - 6000 години, а със своите изследвания генетикът Паоло Франкалаци установява, че това са мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. На една от мумиите - на мъж, е открит татуиран тангристки слънчев знак на слепоочието, а краката му са обути с характерните български навуща, тип гети. Някои от женските мумии имат на главите си високи черни шапки тип гугли. Открити са също: вълнени тъкани, тип "родопско одеяло", престилки с шевици и орнаменти, на които има български аналози, конско снаряжение; оръжия и други.