Мащабните преселения на "конния" народ

Преди 5-6 хиляди години в Таримската котловина за пръв път бил опитомен и конят. От този район на Централна Азия започва още в древността Великото преселение на народите.
В един широк спектър от езици магарето и конят имат доста близко звучене. Българите са наричали младите жребци "имен шегор", на санскритски и дардски - "имен шигор" и "иман гор", на японски - "уму". В Шумер магарето и съзвездието Кон се изписват с едно и също име - им. Сред дагестанските народи от лезгинската, вейнахската и лакско-даргинската група магарето се нарича "имеру", коня "юман гавр". Планините Памир и Хиндукуш, населявани някога от българите до ранното Средновековие, се наричат Имеон.
Първите конни народи, между които и нашите прадеди, започнали да наричат себе си "именци". Използвайки възможността да се придвижват на големи разстояния, те започват мащабни преселвания по територията на Евразия още хилядолетия преди новата ера, поставяйки често другите народи под своя зависимост.