Древнобългарските преселения и умението
да се създават градове и държави

Не се знае кога точно българите са започнали своите преселения на запад в Европа. Едно от най-ранните сведения е от III век пр.н.е. тръгвайки от района на Балхара със своите предводители Брен и Болг, българите достигат до Балканския полуостров и създават малка държава, известна като "келтско царство", в района на днешния Ямбол. По-късно, заедно с други българи от същата преселническа вълна, достигат до Британските острови. Затова има запазени сведения в историята на най-старите народи, населявали тези места - келтите.

Арменският историк Ширакаци твърди, че през II век пр.н.е. в Кавказ е съществувала българска земя. Когато в нея станали бунтове част от българите я напуснали и отишли в Армения. За подобни събития ни съобщава и друг арменски летописец Мовсес Хоренаци (IV век). Известни са древнобългарските поселения в Панония от IV век. Баварският историограф Авентуис (XVI век), твърди, че българи и баварци имат общ произход и са живели в Кавказ и Армения през V- I век пр.н.е. като сродни народи. През V век българите заедно с Атила достигат отново до Централна и Западна Европа. През 635 г. и 685 г. две значителни групи се заселват на Апенинския полуостров.

Едно от най-големите достойнства на древните българи е, че те умеели да строят градове и да създават държави. Най-старата българска държава е съществувала още през II хилядолетие преди новата ера в района на Имеон - Такламакан и Тян Шан. Известна е от индийските източници като страна на болхиките. Арабите са я наричали Балхара и Бургар, согдийците Блгар, а таджиките Палгар/Фалгар. След идването на Александър Македонски по тези земи, тя е известна и с гръцкото име Бактрия. Главен град на държавата е бил Балх (районът на днешен Северен Афганистан), наричан царствения град, града на хилядата царе.

През средата на II век от н.е. (според някои автори 153 г., а според други 165 г.) в Европа е създадена държавата, известна като Стара Велика България. За неин родоначалник се смята легендарният Авитохол. Тя е втората европейска държава по това време, след Римската империя. Просъществувала е до втората половина на VII век, или 515 г., както е записано в "Именник на българските канове". Последният й владетел е кан Кубрат. Братът на Кубрат - Шамбат, се отделя от Велика България през периода 623 г. - 658 г. и на територията на днешните Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Унгария, Литва Украйна създава държавата Дулоба. През 620 г. Шамбат по заповед на Кубрат построява град Бащу, наречен по-късно Киев.

След разпадането на Стара Велика България се образува Дунавска България (VII - XXI век) и Волжска България (VII-XVI век). Киев до около 860 г. е столица на Черна България. Неин последен владетел е Урус Айдар, а неговият син Джилки премества столицата във Велики Болгар. След превземането на град Казан през 1552 г. от руснаците, последната столица става град Уфа, а последните й владетели са Шейх Гали Каргал и жена му, станалата легендарна царица Сююмбике.

Волжска България е имала 38 големи градове-крепости: Биляр, Самара, Саксин-Болгар, Тура-Кала, Чуртан, Ибер-Болгар, Саркел Омек Шеркала, Сабакюл и др. През 1068 г. волжският цар Ахад Мосха построява и дава името на град Москва, станал по-късно столица на Московска Русия.

Любезни читателю! Далеч съм от мисълта, че в рамките на една кратка статия е възможно да бъдат достатъчно добре осветлени всички страни от българската история от дълбока древност до наши дни. А и не това ми е целта! Ще ми се обаче да вярвам, че с нея ще допринеса поне мъничко, за да се преодолее схващането, че древните българи са били едно диво номадско племе, което освен да яха дребните кончета, да се облича в кожи, да пие кобилешко мляко и да води войни друго не знае. Напротив, ние, българите, активно сме участвали и имаме огромен принос в изграждането на човешката цивилизация от древността, през Средновековието до наши дни. В подкрепа на това свое твърдение ще цитирам двама световноизвестни учени: